Великият Ал Пачино: Винаги съм бил самотник, но не съжалявам, че не се ожених, стигаше ми да съм просто

Великият Ал Пачино: Винаги съм бил самотник, но не съжалявам, че не се ожених, стигаше ми да съм просто
By IndexInfo

Във времена, в които думата „култов“ се лепи на щяло и нещяло – от „Бързи и яростни“ до поредните „Отмъстители“, последните мохикани на хубавото кино се броят на пръсти. Ал Пачино е един от тях.

Легендарният актьор е оставил зад гърба си блестящи и неповторими роли. Големият Ал е всъщност може би най-известният актьор на планетата, но има само един „Оскар“ – този за „Усещане за жена“.

Поне тогава Академията нямаше как да си изкриви душата и да не му връчи престижното отличие, което по мнението на феновете Пачино заслужава за почти всяка негова роля.

Ал даде интервю за telegraph.uk, в което говори за миналото си, битката си с алкохола, любовта към трите му деца. Публикуваме го със съкращения.

– Всички тези филми, с които станахте световен любимец: „Жега“, „Серпико“, „Белязаният“ – липсват ли ви роли от този тип сега?
– Не можеш да се върнеш назад, трябва да продължиш. Големите роли, както и голямата любов, се случват много рядко. През по-голямата част от времето на тая земя просто се опитваш да оцелееш. Във всеки филм се чувствам различно. Някой път усещам, че мога да вложа много от себе си в ролята. Но не винаги го усещам. Само понякога играеш човек, който те приканва да се вселиш в него.

– Участвали сте в около 100 филма и пиеси, имате 8 номинации за Оскар, от които спечелихте през 93’та статуетката за „Усещане за жена“. Има ли все още нещо, което да чувствате като предизвикателство?
– О, че аз още се уча. Все още са ми нужни много усилия, за да вляза в някоя роля. Постоянно задавам въпроси, търся верните думи, верните чувства и инстинкти, за да мога да вляза в духа на ролята.

– Режисьорът Майк Никълс казва, че „Ал се допитва за ролите си до някакво друго място“. Какво е играта за вас?
– Като дишането. Да играеш, означава да даваш живот. Играта ми дава живот. Образова ме. Спасява ме. А методът ми е следният: просто трябва да абсорбирам в себе си героя. Да влезе вътре в мен. Спомням си, че години след „Кръстника“, не можех да изкарам Майкъл Корлеоне от себе си. Да играеш означава да освободиш и неосъзнатото, да му позволиш да вземе превес над разума. Трябва собственото ти „аз“ да се разкара от пътя.

– Когато ви сполетя славата след „Кръстникът“ как се почувствахте?
– Странно. И не особено позитивно. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, отколкото тогава. Може би защото вече, благодарение на медиите, е много по-лесно да станеш известен. Младите хора се стремят към това. Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, защото знаех, че светът ме наблюдава. Винаги съм бил самотник и много чувствителен. И все още съм. Да бъдеш аутсайдер е част от това да бъдеш артист. И трябва постоянно да си нащрек.

– Как се справихте с проблемите си алкохола?
– Научих се да харесвам това, че съм тук, на земята. Вече не търся бягство от света в пиенето. Все още ходя на терапия, която ми помогна много.

– Какво беше детството ви?
– Трудно. Отраснах без баща, имах собствен свят, различен от реалния. На 9 започнах да пуша, на 13 да пия. Играех бейзбол. Имах много добри приятели. Много от тях умряха млади заради хероина. (Образът на наркоман в „Паника в Нийдъл парк“ на Пачино е съвсем биографичен, бел.ред) Напуснах училище на 16 и започнах да работя бачкаторски професии, за да спестя за колежа по актьорско майсторство.
Анджелина Джоли и Гуинет Полтроу, обвиниха в сексуален тормоз известен холивудски продуцент

– Известно е, че когато сте играли Ричард Трети на театъра в Бостън, сте плакали, когато завесата е паднала…
– Играех Ричард III, но аз преминавах през същото като героя на Шекспир. Пиех. Бях отчужден от света. А начинът, по който жаждата за власт разяжда Ричард III бе много сходен с онзи процес, който чувствах, че протича в мен заради славата. Бях напълно потънал в тази роля – мисля, че бях обсебен от този герой.

– Имали сте много жени, но никога не сте се женили. Мислили сте по въпроса?
– Все още се чудя. Но не се женя, защото когато си влюбен, това така или иначе това е максимумът на чувството. Но да си призная, съжалявам, че не се ожених няколкото пъти, в които бях влюбен.

– Как се разбирате с децата си?
– Те са може би най-важната причина все още да искам да съм жив. Когато имаш деца, киното остава на задно място.

– Любимата ви драматургия?
– Хамлет. Чета го от дете и все още ми е тръпка. Мога да го гледам по 1000 пъти в година. Такова удоволствие е…Все още изпитвам момчешки ентусиазъм към Шекспир. Театърът е светлина за мен. От три годишен намирам упование в театъра.

April 15, 2019 at 12:19PM
via The Mainline http://bit.ly/2ZhAp9R