На 25 години съм, преди 3 се запознах със съпруга си. Преди да го срещна имах доста бурен живот, но откакто го видях се влюбих много и си казах, че той е мъжът на живота ми и че няма място за дивотии и простотии... Преди 1 година и малко сключихме брак. Мъжът до мен ми дава всичко - обича ме много, уважава ме, не пречи на личната ми свобода, дава всичко за мен, само и само да съм щастлива, но някак си не съм. Заради мен остави бизнеса си и започна в моя град от нулата. А АЗ се чувствам се уморена и стара. Не мога да си представя деня без него, но не разбирам това от любов, от благодарност или по задължение е. Имам чувството, че съм от онези домакини, затворени вкъщи, живеещи с героите от турските сериали и грижещи се за чорапи и гащите на съпруга си. Преди имах неутолимо сексуално желание, но откакто се омъжих всичкият пламък угасна. ОТ как съм със съпруга си не съм изневерявала по никакъв начин и нямах желание за това до скоро. Не съм срещнала мъж