By IndexInfo
Бившият страж на Септември (София), Локомотив (София), Славия и Ботев (Пловдив) Славчо Тошев гостува в предаването „От дузпа в тъч“ по Sportal TV. Той разказа любопитни моменти от своята кариера и обеща, че след време ще се говори за момчетата, които се готвят във вратарската му школа.
„Когато бях в Септември, получих покана за пробен период в Интер. Трима италианци дошли в София и ме харесали. Отидох там заедно с Алваро Рекоба и Адриан Муту. Тренирах с първия тим на Интер 15 дни и ми предложиха да подпиша договор с клуба, но да бъда преотстъпен във Верона. Тогава България беше извън Европейския съюз и нямаха повече места за играчи извън Европейската общност. Имах приятелка и отказах. Бях и в разговори с Локомотив (София), откъдето щяха да ми дадат пари накуп. Бях млад и наивен.
В Милано за първи път видях барокамера. Останах изумен от възстановителния център на Интер. Представете си едно момче, което до вчера е тренирало в порутената съблекалня в Красна поляна, където шкафчетата са пред разпадане и са на по 40 години, изведнъж отива на базата на Интер. Помислих си, че в техните камери правят роботи. Преди тренировката покрай мен започнаха да минават Роналдо, Роберто Баджо, Хавиер Санети, Иван Саморано. Всички се държаха с мен много приятелски, все едно съм един от тях. Феномена беше по блузка и панталон. Пристигна с едно „Пунто“, а от българските вестници знаех, че кара „Ферари“ и т.н. Да, имал е ферарита, но на треновката дойде с „ФИАТ“. Каза ми, че ще ми вкара много голове. Аз му отговорих, че не съм Буфон, на когото вкара предния уикенд, и няма да му пусна гол. Шеги си правихме с жестове и на развален английски“, довери Славчо Тошев в „От дузпа в тъч„.
„В Ботев съм ставал свидетел на култови неща. Бил съм поне три пъти на „погребението“ на Димитър Христолов. Феновете правиха шествия, слагаха ковчег, некролог отпред. Заплатите в Пловдив се даваха рядко – на четири месеца се изплащаха по 50% с обещание за останалите, които така и не се плащаха. Веднъж Христолов каза пред отбора, че е уредил подготовка в Италия, контролни мачове, всичко. Отидохме там след пътуване с влак и се оказа, че в хотела не знаеха за пристигащ футболен отбор. Нямаха достатъчно свободни стаи. Наложи се да спим по 4-5 човека в двойна стая. Цялата стая беше в сакове, а по пода спят хора. Цирк!
Отделно контролните мачове бяха на по 300 километра разстояние, в планински район. Храната беше малко. Хапваме сутрин малко, потегляме с автобус и след 5-6 часа път играем, а след това наобратно същото. За един мач с Левски пристигнахме в София с уж нов автобус. Нито обаче му работеше климатикът, нито му се отваряха прозорците. Когато пристигнахме на „Герена“, двама повърнаха, а един беше пред топлинен удар. И след един час излязохме срещу Левски“, спомня си още бившият вратар.
„Когато бях в Локомотив, имаше оферти за мен от Япония и Англия. Японците дори се бяха разбрали с Николай Гигов, но впоследствие той поиска друга сума и нещата пропаднаха. Били ме харесали на мача на младежкия национален отбор във Враца срещу Чехия, който спечелихме с 1:0. В този ден имах късмет. Много пъти излизаха срещу мен чехите, но все не влизаше. Един ме уцели в корема, друг в крака, трети бие леко и отбия. Трябва и късмет да има човек. Локомотив обаче развали нещата. Нормално е, ако се разбереш, че нещо струва 10 лева, когато ти сложат 10 лева на масата, да не поискаш 14“, добави Тошев пред Sportal.bg.
„Взех участие в един мач на националния тим в Судан. Половината отбор отиде на турне в САЩ, другата половина – в Африка. Това е най-екзотичното място, на което съм бил. Какво ли не видях там. Имаше купища със стари обувки, сигурно са били от умрели или пък откраднати. Цели купчини с обувки на по 20 години. В едни големи казани имаше Кока-Кола и я наливаха с черпак. Качваме се в автобуса, на една от седалките повърнато. Някой преди нас се е возил и никой не го е почистил. На мача феновете им бяха в клетки и викаха мощно, стадионът беше пълен. По едно време си казах: „Тези човекоядци ако изскочат и ни нападнат, ще си направят 11 чевермета от нас“. В отбора бяхме с Георги Чиликов, Тодор Колев, Кирил Джоров, Иван Русев – Малкия Джангър“, продължи бившият страж на Славия.
„Историята с клипа в „ТВ Кракра“ е, че този клип никога не е бил показван по телевизията. Помолиха ме да отида в Перник, отидох, разказах неща, които са по-лични, но целта не беше това предаване да се излъчва. Момчето обаче го имаше на носител и след това си го е пуснало на стената във „Фейсбук“. Оттам вече става известно и стига до „Господари на ефира“. Но по телевизията не е излъчвано“, каза още Славчо Тошев.
„Истината за мача с Чехия (младежи) през 2001 година е, че ни бяха казали, че вече сме се класирали! Победихме Дания и ни казаха, че вече сме на финалите. Северна Ирландия беше победила като гост Исландия с 5:0, а се гледаха показателите само между първите четири отбора. Северна Ирландия беше четвърта, а ние имахме по-добри показатели от тях. След това обаче Исландия взе точка в реванша със Северна Ирландия и класирането се промени. Ние бяхме с по-лоши показатели от тях. Не го знаехме обаче. Трябва да призная, че подготовката за мача в Чехия беше много зле. Ще ви кажа само, че имахме въздух само за първите 20 минути. Тогава моите съотборници започнаха да се задъхват сериозно и да се хващат за кръста.
До почивката беше 4:0. Те имаха и 3-4 греди, а на няколко пъти изскачаха пред мен и ме целеха я в крака, я в ръката. Нашите защитници ритаха силно в тъч и казваха, че не могат повече. А то беше стадион без писта. Ритнеш топката в тъч, те я върнат веднага и те почват пак. Когато погледнах таблото и видях 8:0, видях и че до края има още над 25 минути. Изплаших се, че ще ми вкарат още голове. Хубавото беше, че при 8:0 се спряха.
След мача нормално бяхме изнервени. Затова Ицо Янев каза онези неща на вашия колега, но после се извини, той е интелигентно момче, както се доказа после през годините. Мен и Асен Букарев пък ни бъзикаха, че сме се качили след мача в рейса на Чехия. А истината каква е? Истината е, че колкото и да бяхме в шок, няма как да объркаме автобуса на България. Да, но и двата рейса бяха еднакви – фирмата превозвач беше докарала еднакви рейсове за нас и домакините. А ние с Букарев когато излязохме, видяхме Иван Вуцов на стълбичката и хоп – и ние вътре. Оказа се, че това е техният рейс, явно Вуцов просто е говорил нещо с чехите. Ние откъде да знаем. Пазя си фланелката от този мач. Съжалявам, че се получи така, защото имахме добър отбор. Чехите обаче бяха много силни. Този им отбор беше шампион“, разказа още Славчо Тошев в „От дузпа в тъч„.
October 19, 2018 at 05:16PM
via The Mainline https://ift.tt/2P8Uixf
Коментари
Публикуване на коментар