На 25 години съм, преди 3 се запознах със съпруга си. Преди да го срещна имах доста бурен живот, но откакто го видях се влюбих много и си казах, че той е мъжът на живота ми и че няма място за дивотии и простотии...
Преди 1 година и малко сключихме брак. Мъжът до мен ми дава всичко - обича ме много, уважава ме, не пречи на личната ми свобода, дава всичко за мен, само и само да съм щастлива, но някак си не съм. Заради мен остави бизнеса си и започна в моя град от нулата.
А АЗ се чувствам се уморена и стара. Не мога да си представя деня без него, но не разбирам това от любов, от благодарност или по задължение е.
Имам чувството, че съм от онези домакини, затворени вкъщи, живеещи с героите от турските сериали и грижещи се за чорапи и гащите на съпруга си.
Преди имах неутолимо сексуално желание, но откакто се омъжих всичкият пламък угасна.
ОТ как съм със съпруга си не съм изневерявала по никакъв начин и нямах желание за това до скоро. Не съм срещнала мъж, който да ме привлича, но имам чувството че и съпругът ми не ме привлича вече. Преди си казвах, че зад изневярата има някаква липса, но май не е така. Имам всичко, за което може да мечтае една жена - свобода, любов, романтика, разбиране, доверие, подаръци и вярност. Объркана съм и не знам какво да правя.
Когато съпругът ми се прибере виждам най-топлите и обичливи очи на света, но някак си не пораждат страст у мен вече.
Къде е проблемът, дали е в мен? Това временно ли е? Как да върна нещата в предишния им вид?
Всеки ден се питам и измъчвам, но не успявам да открия отговора. Моля ви помогнете със съвети?
Коментари
Публикуване на коментар